Прочетен: 1225 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 25.07.2013 19:47
Свободата на словото е прекрасно нещо. Да можеш да казваш това, което мислиш без да се притесняваш, че някой ще те преследва заради това. В България обаче, явно след като това право е било ограничавано дълги години, сега залитнахме в обратната посока.
Всеки пише, говори, пише и говори, и така настава една истинска олелия, от която може да те заболи главата. Наличието на толкова много медии е хубаво нещо, но има някои неща, които ни притесняват.
Първото е, че при налието на стотици телевизии и радиостанции, и вероятно хиляди вестници и списания се дава трибуна за изказване на толкова хора, които се оказва, че са компетентни по всички въпроси – от националния отбор по футбол, през световната икономика, та чак до крайната нужда от канализация в Драгалевци. Прелитат от предаване в предаване, от един сутрешен блок в друг и пръскат ли просветление!
Кулминация са обажданията на слушатели (зрители). Признавам си, че и аз често се заслушавам в тях. Слушайки ги се натъквам странни явления –или ще се обади някой, който да напсува водещия, или ще се разгорещи някаква дискусия между платени слушатели (зрители), защитаващи любимите си политици и партии или пък предаване след предаване, неизменно първият, който се обажда ще е все един и същ и той компетентно ще се изкаже по поредната тема на предаването.
Иска ми се някой ден, животът ни да стане до толкова успешен, че да можем да си позволим всеки да върши само това, в което е най-добър. Твърдо вярвам, че няма пенкелери! Даже шахматните вундеркинди не могат, кой знае колко повече неща от това да играят шах. Стига сме разбирали от всичко и стига сме се правили, че можем всичко!
Българинът е не само този, който е скочил 209 см., изборетил противозачатъчните или компютъра, но българинът е и онзи, който си изхвърля буклуците през прозореца, дава подкупи, минава на червено и се прережда на опашката. И на тези българи се дава толкова много ефирно време (печатни страници), че “направо си викам” ЗАЩО?!
Второто, до което доведе свободата на словото и наличето на толкова много медии е, че едно и също събитие се отразява от безброй медии. Например, мач ЦСКА – Левски. Да кажем, че ЦСКА бие с 1-0 и медиите търсят за интервю Георги Иванов – Гонзо.
Ако го приклещят на изхода на стадиона – добре, всички са накуп и човека минава с едно интервю, но иначе става страшно. Какво мислите, че ще каже той след мача? Предполагам горе-долу следното: “Ние имахме 9-10 чисти положения за гол, но нямахме късмет. ЦСКА победиха с измислена дузпа. Този съдия е пълен смешник и се подигра с труда на момчетата. Гледаме към следващия мач.”
До тук добре! Но представяте ли си как се коментира това за всяка отделна медия по различен начин? Естествено това футболист няма как да го направи и се получава, че която и медия да вземете – Бтв, Нова, БНТ, ТВ7, Канал 3, Ринг, Гонг, БНР, 7 дни спорт, Меридиан мач и т.н., чуваш все едно и също. Повторено почти дума по дума. Кому е нужно това и така ли да използваме свободата на словото?
Ако сте гледали вчера репортажа за катастрофата край Ямбол, не може да не ви е направило впечатление, какво направиха журналистите пред Пирогов, когато сваляха шофьора на автобуса от линейката. Гракнаха в един глас да му задават въпроси. И какво очакват да им каже? Човекът беше направо дрогиран от лекарства. Не зависимо дали е виновен или не – той е вече мъртъв! А журналистите, като отбор с насочени микрофони, държът да си получат историята! Лешояди! А всички ние гледаме ли гледаме!
Не знам дали го осъзнават (осъзнават го, как иначе), но редакторите работещи в тези медии имат голямо влияние над зрителите (слушателите) си. Повтарянето на една и съща лъжа, ден след ден и предаване след предаване е способна да се превърне в истина, в която никой да не се съмнява.
А българите сме племе. Лесно се водим и лесно се лашкаме от една посока в друга. Като се замисля кой може да се стои в сянка и да ръководи всички тези медии се плаша. Властта на(д) четвъртата власт може да е толкова голяма, че да променя хода на историята. Повече с количество, отколкото с качество! Чрез повтарянето на едно и също – до втръсване и до болка! Без значение дали е истина или не, правилно или не правилно, морално или безскруполно!
