Прочетен: 1558 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 25.07.2013 19:56
Далеч повече са нещата, които не разбираме, тъй като нямаме претенции да се сме експерти в областта. Затова решихме да се спрем само на най-очевидните от тях.
10. Интервютата на политиците
Най-честото явление, когато един депутат дава интервю е “къде го удряш, къде се пука”. Шикалкавенето е превърнато в национален спорт от политиците. Кому е нужно това и какво криете?
9. Политически мнения и анализи
Колкото до мненията там полето за изява е много по-широко. Журналисти, анализатори, финансисти, икономисти, че дори певци и спортисти – всеки има мнение по всички политически въпроси. Всички знаят как трябва да се случват нещата, че се питаме “като е толкова лесно и след като е очевидно за всички защо никой не го прави”?
8. Смяна на политическите възгледи
Класически пример за това е Коалиция за България, която имаше позиция анти-Eвропейски съюз и анти-NATO, а сега си приписват заслуги за еврочленството на България.
Знаете ли какво работи в момента Жан Виденов? Ако не знаете ще ви кажем. В момента той преподава Евроинтеграция в един пловдивски колеж! И това ако не е ирония?!
7. Симеон Сакскобурготски
Всички помним история. Дойде човека, направи си партия, и вмъкна с нея в парламента знайни и незнайни личности. И това само, единствено и благодарение на името си.
Същия този човек обаче не участва пряко в изборите. За него на практика не се гласува. Водачите на листи бяха определените от него лица.
Съвсем естествно, след като печели изборите, НДСВ сформира правителство начело със Симеон Сакскобурготски. И какво се получава – премиер на държавата е човек, за когото юридически няма нито един глас.
6. Гласуване с чужди карти
Един човек гласува за петима (вероятно има и по-тежки случаи). Пита се къде са останалите четирима и защо не са на работните си места? Изхождайки от тази практика, се запитахме защо правим толкова разточителни и скъпи избори? Просто идва гласоподавател в изборната секция и заявя “За наш’та ма’ала, я че гласувам!”.
Влиза в тъмната стаичка и гласува с 25-30 бюлетини. Просто, лесно и ефективно! Така ще се повиши избирателната активност, а и ще се спестят пари.
5. Закон за изборите
Неясно защо, Законът за изборите претърпява най-големите си промени непосредствено преди избори. Излиза, че мнозинството може да си прави каквото си иска, тъй щото максимално лесно да се класира и за следващия мандат.
И нормално ли е управляващите в момента, да се кандидатират и за следващия парламент? Не се ли получава така, че организатора на състезанието участва и в самото състезание?
4. Депутатски имунитет
Разбираме идеята и тя вероятно е добра – да няма изнудване на политици. Хубаво ама депутатите, повечето от които са достатъчно нагли, придобиват и още по-голямо чуство за безнаказаност. Макар да има и осъдени депутати процедурата е доста тромава.
Другата възможност, която се появява напоследък е хора, които имат проблеми със закона да се кандидатират за депутати. И това ще е най-големия шамар за законодателите – да седят редом с тези хора на парламентарните скамейки.
3. Изкуствени коалиции
Политически опоненти се коалират след изборите с едничката цел да управляват. В името на келепира политическите идеи и възгледи се жертват – притивниците стават приятели. Разбира се, те ще ви кажат, че това се прави заради членството на България в Европейския съюз. Даде, ама то отдавна е факт, а коалицията си седи.
2. Отсъствие от работа
Забелязали ли сте, че пленарната зала на българския парламент е почти винаги празна? Странно как, но като се гласува вот на недоверие, цялото войнство се мобилизира и всеки е на своя пост!
Представяте ли си колко време ще ви търпи вашия шеф, да се вясвате 2-3 пъти месечно на работа? Хайде разбираме да сме цъфнали и вързали, ама май не е така!
1. Избирателната система
Пропорционалната не върши работа. След водача на листата, който да приемем, че има някаква представа какво трябва да прави, влизат още един отбор хора, които послушно да гласуват следващите закони.
При мажоритарната, в парламента ще влязат хора със силно местно влияние, чиито произход е съмнителен. Как правим тогава?
Едно е сигурно – всеки народ заслужава управниците си!
